Войната на Великобритания срещу всичко, в което е добра
Не е съвсем вярно, че Висшата лига е завладяла света. Някои атоли в Берингово море издържат. Продължават да се носят слухове за села в Евразийската степ, където на децата все още е позволено да се движат без „FODEN“ и „47“ на гърба си. След време обаче тези бунтовнически провинции също ще попаднат в ред.
“EPL” е най-успешното британско творение в моя живот. И така страната реши да го почете по характерен начин. Предстои да го регулираме. Новият (зает) орган, наречен Независим футболен регулатор, може да проработи. Има случай за недоглеждане на собствениците на клубове. Но помнете втория закон на политиката на историка Робърт Конкуест: всяка организация, която не е изрично дясна, рано или късно става лява. Дори и регулаторът да не се превърне в намесващ се измамник, колко показателно е, че Великобритания започна да гледа на Висшата лига като на проблем за решаване.
Великобритания изглежда не харесва нищо, в което е добра. Неговите университети привличат чуждестранни студенти: източник не само на пари за Обединеното кралство, но и на бъдещи приятели по целия свят. Така че, разбира се, този пазар се ограничава. Великобритания има столица, която субсидира голяма част от останалата част от кралството. Така че, разбира се, е клеветен като жив Вавилон. И дали някоя нация агонизира за икономическата си специализация толкова, колкото Обединеното кралство за своя финансов сектор? (Въпросът не е риторичен. Може би германците се чувстват толкова противоречиви относно своите енергоемки производители, а аз просто не съм наясно с това.)
Това вече е нация на самоомразни глобалисти. Има това, което в различни моменти е най-натовареното международно летище в света, и няма да му позволи трета писта. Той е бил и трябва да бъде туристическа суперсила, но има по-строги правила за данък върху продажбите за посетители, отколкото конкурентните дестинации. Що се отнася до нашата отвореност към китайски пари в брой през последното десетилетие, ние сме в процес на решаване, с известна обосновка от съображения за сигурност, че не искаме и това.
Миналата седмица Economist призна, че „суперсилата“ на Великобритания е относителната лекота, с която тя поглъща имиграцията. Делът на родените в чужбина в населението на Англия и Уелс е по-висок от този на Америка. Малко от големите градове са гетоизирани. И трите континентални нации имат лидери, които не са бели. Но това е суперсила, която Великобритания не признава като такава или много желае.
Глобализацията е трудна за всички страни: дори Сингапур има разкол между граждани и емигранти. Но Обединеното кралство изглежда уникално, тъй като е толкова добро в това и толкова неохотно да бъде. Това нямаше да има значение, ако нацията разполагаше с правдоподобен алтернативен начин да спечели своето присъствие в света. Вместо това преминава през прищявка за този вид индустриален дирижизъм, за който показа малко исторически способности. Щат, който не можа да построи 80 мили високоскоростна железопътна линия от Бирмингам до Манчестър, се стреми да избере победители в свръхнапредналото производство.
Това, което се случи, усещам, че Великобритания прие финансовата катастрофа от 2008 г. като морална, а не само материална травма. (Много повече, отколкото Ирландия, да речем, която претърпя не по-малък икономически удар, без да е загубила цялата си вяра в себе си.) Оттогава всичко, което подсказва за британска откритост – този бунтовнически пиратски трик – изглежда почти неуместно. Междувременно безсмислените приказки за изграждане на голистка държава звучат не просто изпълними, но и изкупителни.
Представете си, че виждате тази криза на идентичността от разстояние. Има един аспект на глобализма, в който Великобритания е лоша, и това е разбирането колко отчаяна е голяма част от останалия свят да се обогати. Да останеш поколения зад желязната завеса или под колониална ръка по-скоро концентрира ума. Държава, която се суети как да бъде богата, вместо да се пита дали изобщо може да остане богата в този конкурентен век, трябва да порази другите като . . . привилегировани? Или лесни избори?
Този уикенд, докато светът гледа мача Манчестър Сити срещу Арсенал, някои добронамерени хора на територията домакин ще си помислят: „Как да регулираме това?“ Сега, какъвто и да е имперският й обхват, спортната лига е малък финансов картоф. Но същото кисело отношение, разпространено в цялата икономика, започва да се натрупва. Отвращението на Великобритания към собствените си силни страни, сякаш други са налични, не е просто странно. Скъпо е. Но не се паникьосвайте. Има шанс нашите потомци, докато се взират в чешкия или малайзийския стандарт на живот, да простят нашето величествено самоугаждане.
Изпратете имейл на Janan на
