Войната на Великобритания срещу всичко, в което е добра
Не е напълно правилно, че Висшата лига е превзела света. Някои атоли в Берингово море устоят. Продължават да се носят клюки за села в Евразийската степ, където на децата към момента е разрешено да се движат без „ FODEN “ и „ 47 “ на гърба си. След време обаче тези размирен провинции също ще попаднат в ред.
“EPL ” е най-успешното английско създание в моя живот. И по този начин страната реши да го уважи по присъщ метод. Предстои да го контролираме. Новият (зает) орган, наименуван Независим футболен регулатор, може да проработи. Има случай за недовиждане на притежателите на клубове. Но помнете втория закон на политиката на историка Робърт Конкуест: всяка организация, която не е категорично дясна, рано или късно става лява. Дори и регулаторът да не се трансформира в намесващ се лъжец, какъв брой показателно е, че Англия стартира да гледа на Висшата лига като на проблем за решение.
Англия наподобява не харесва нищо, в което е добра. Неговите университети притеглят задгранични студенти: източник освен на пари за Обединеното кралство, само че и на бъдещи другари по целия свят. Така че, несъмнено, този пазар се лимитира. Англия има столица, която субсидира огромна част от останалата част от кралството. Така че, несъмнено, е клеветен като жив Вавилон. И дали някоя нация агонизира за икономическата си специализация толкоз, колкото Обединеното кралство за своя финансов бранш? (Въпросът не е риторичен. Може би германците се усещат толкоз спорни по отношение на своите енергоемки производители, а аз просто не съм наясно с това.)
Глобализацията е сложна за всички страни ... Но Обединеното кралство наподобява неповторимо, защото е толкоз положително в това и толкоз насилствено да бъде
Това към този момент е нация на самоомразни глобалисти. Има това, което в разнообразни моменти е най-натовареното интернационално летище в света, и няма да му разреши трета писта. Той е бил и би трябвало да бъде туристическа суперсила, само че има по-строги правила за налог върху продажбите за гости, в сравнение с конкурентните дестинации. Що се отнася до нашата отвореност към китайски пари в брой през последното десетилетие, ние сме в развой на решение, с известна аргументация от съображения за сигурност, че не желаеме и това.
Миналата седмица Economist призна, че „ суперсилата “ на Англия е относителната лекост, с която тя гълтам имиграцията. Делът на родените в чужбина в популацията на Англия и Уелс е по-висок от този на Америка. Малко от огромните градове са гетоизирани. И трите континентални народи имат водачи, които не са бели. Но това е суперсила, която Англия не признава като такава или доста желае.
Глобализацията е сложна за всички страни: даже Сингапур има ерес сред жители и емигранти. Но Обединеното кралство наподобява неповторимо, защото е толкоз положително в това и толкоз насилствено да бъде. Това нямаше да има значение, в случай че нацията разполагаше с достоверен различен метод да завоюва своето наличие в света. Вместо това минава през волност за този тип промишлен дирижизъм, за който сподели малко исторически качества. Щат, който не можа да построи 80 благи високоскоростна железопътна линия от Бирмингам до Манчестър, се стреми да избере спечелили в свръхнапредналото произвеждане.
Това, което се случи, чувствам, че Англия одобри финансовата злополука от 2008 година като морална, а освен материална контузия. (Много повече, в сравнение с Ирландия, да речем, която претърпя не по-малък стопански удар, без да е изгубила цялата си религия в себе си.) Оттогава всичко, което подсказва за английска неприкритост – този размирен пиратски трик – наподобява съвсем несвоевременно. Междувременно безсмислените приказки за създаване на голистка страна звучат не просто изпълними, само че и изкупителни.
Представете си, че виждате тази рецесия на идентичността от разстояние. Има един аспект на глобализма, в който Англия е неприятна, и това е разбирането какъв брой обезверена е огромна част от останалия свят да се обогати. Да останеш генерации зад желязната завеса или под колониална ръка по-скоро концентрира мозъка. Държава, която се суети по какъв начин да бъде богата, вместо да се пита дали въобще може да остане богата в този конкурентен век, би трябвало да порази другите като ... привилегировани? Или лесни избори?
Този уикенд, до момента в който светът гледа мача Манчестър Сити против Арсенал, някои доброжелателни хора на територията хазаин ще си помислят: „ Как да контролираме това? “ Сега, какъвто и да е имперският й обсег, спортната лига е дребен финансов картоф. Но същото кисело отношение, публикувано в цялата стопанска система, стартира да се натрупва. Отвращението на Англия към личните си мощни страни, като че ли други са налични, не е просто необичайно. Скъпо е. Но не се паникьосвайте. Има късмет нашите потомци, до момента в който се взират в чешкия или малайзийския стандарт на живот, да простят нашето величествено самоугаждане.
Изпратете имейл на Janan на
